Мила бродира с червен конец и казва, че иглата я е научила на търпение по-добре от всеки учител. Посрещна ме с чай, гергеф в ръка и кълбо конци, което котката ѝ упорито се опитваше да открадне.
Откъде започна всичко?
От баба ми. Тя бродираше вечер, след като всички заспят. Аз се правех, че спя, и я гледах през вратата. Когато бях на девет, ми даде игла и парче плат и каза: „Не бързай. Конецът помни всичко.“
Защо червено?
Червеният конец е бил символ на защита – закачали са го на бебета, на дървета, на вратите. За мен е връзката между хората. Затова в последната ми серия конецът излиза от платното и се увива около ръцете ми. Искам да покажа, че изкуството не стои в рамка, а ни свързва.
Колко време отнема една творба?
Най-голямата ми работа отне четири месеца. Хората често питат дали не ми става скучно. Не, защото всеки бод е малко време, което съм отделила за себе си. В свят, в който всичко се прави за минути, бавното е лукс.
Смяташ ли бродерията за изкуство или за занаят?
И двете. Занаятът е как правиш бода. Изкуството е защо го правиш. Не виждам противоречие – най-добрите художници, които познавам, са и отлични занаятчии.
Какво следва?
Искам да направя работилница за жени от различни поколения – баби, майки, дъщери. Да седнат на една маса и да бродират заедно. Мисля, че ще си разкажат повече, отколкото за години разговори.
Примерно интервю – текстът е измислен и ще бъде заменен с истинско съдържание.