Росица снима кучета професионално от времето, когато у нас почти никой не вярваше, че това е професия. Днес „Жълто куче“ в София е първото професионално студио за фотография на домашни любимци в България. Срещнахме се между две фотосесии – с камера в едната ръка и лакомство в другата.
Как се стига от портрета на човек до портрета на куче?
Не беше план, а любов, която постепенно се превърна в работа. Снимала съм хора, събития, всичко. Но когато пред обектива застане куче, нещо в мен се отпуска. То не се интересува от добрия си профил и не пита как изглежда. Просто е себе си. Моята работа е да съм готова в точния момент.
Какво значи да отвориш първото такова студио в България?
Първо значи много обяснения. „Кучешка фотосесия? Като за хора ли?“ Да, точно като за хора – със светлина, фон, подготовка и време. Хората бързо разбраха, че това не е снимка с телефона в парка, а портрет, който ще виси на стената години наред. Днес много от клиентите ни идват отново с всяко ново куче в семейството.
Как работите в студиото?
Работим в екип. Аз съм зад камерата, а Митко поема светлината, техниката и най-трудната част – да накара кучето да застане там, където трябва, и да погледне точно където искаме. Отстрани изглежда като малък цирк, с пищялки, лакомства и странни звуци. Но когато всичко съвпадне, се получава магия.
Кое е най-трудното в снимането на животни?
Търпението. И да не се опитваш да контролираш всичко. Кучето има собствено мнение и то трябва да се уважи. Често най-хубавият кадър идва точно след най-голямата беля – когато всички се смеят и животното се отпусне. Затова никога не прекъсвам смеха.
Студио или навън?
И двете, по различни причини. В студиото контролираш светлината и можеш да изградиш истински портрет. Навън кучето е в стихията си – тича, души, лудува. Там снимката разказва повече за характера, отколкото за външния вид.
Какво искаш хората да почувстват, когато видят твоя снимка?
Да кажат: „Това е той. Точно такъв е.“ Не най-красивото куче на света, а тяхното куче – с изкривеното ухо, с погледа, с който иска още една хапка. Животът им с нас е кратък. Снимката е начин да остане малко по-дълго.
Примерно интервю – текстът е измислен и трябва да бъде прегледан и одобрен от Росица Босяцка преди публикуване.