Гери пише стихове, откакто се помни, и още не вярва, че някой ги чете. Първата ѝ стихосбирка излезе тази есен. Срещнахме се в края на лятото, на една поляна извън града, където тревите вече бяха станали златни.
Кога написа първото си стихотворение?
На осем, за едно куче, което живееше пред блока ни. Беше ужасно стихотворение с много удивителни. Но си спомням чувството – че мога да задържа нещо, което иначе ще изчезне.
Как се ражда едно твое стихотворение?
Рядко седна и реша „сега ще пиша“. Обикновено идва в тишината между две мисли – в трамвая, под душа, точно преди да заспя. Записвам един ред в телефона и после седмици го нося със себе си, докато не порасне.
Защо избра да снимаме точно тук?
Края на лятото е любимото ми време. Всичко е узряло и вече леко тъжно. Сухите треви са като стихове – изглеждат крехки, но са преживели цяло лято на жега. Половината ми книга е писана на такива места.
Трудно ли беше да издадеш книга?
По-трудно ми беше да реша, че искам. Да дадеш стиховете си на непознати е като да им дадеш ключа от стаята си. Но после получих писмо от момиче, което ми пишеше, че е прочела едно стихотворение три пъти поред. Тогава разбрах, че си е струвало.
Какво четеш в момента?
Препрочитам Дебелянов. Всеки път намирам ред, който съм пропуснала предишния път. Мисля, че добрите стихове растат заедно с теб.
Примерно интервю – текстът е измислен и ще бъде заменен с истинско съдържание.