Деница обича стари пиеси, тежки завеси и роли с история. Снимахме в стая, пълна с антики, която изглеждаше като декор, но всъщност е хол на нейна приятелка. „Тук се чувствам като у дома си, само че в друг век“, казва тя.
Помниш ли първата си роля?
Бях дърво в училищна постановка. Без нито една реплика. Но стоях на сцената толкова сериозно, че учителката ми каза: „Ти си най-убедителното дърво, което съм виждала.“ Оттогава не съм слизала от сцената.
Защо точно класиката?
Защото там думите имат тежест. Съвременните текстове често бързат, а старите пиеси те карат да спреш и да слушаш. Обичам паузите между репликите – в тях се случва повече, отколкото в самите думи.
Колко важен е костюмът за теб?
Огромно. Когато облека корсет, гърбът ми се изправя сам, дишането се променя, походката също. Костюмът ми казва коя съм, преди да съм казала първата реплика. Тази червена рокля например не ти позволява да се свиеш в ъгъла.
Какво остава от една роля, когато светлините угаснат?
Малко от всяка героиня остава в мен. Някоя ме е научила на търпение, друга – да казвам „не“. Понякога в магазина хващам себе си, че стоя като някоя от тях. Явно сме съквартирантки за цял живот.
Мечтана роля?
Лейди Макбет. Но не като злодейка, а като жена, която прекалено много вярва в някого. Това е по-страшно.
Примерно интервю – текстът е измислен и ще бъде заменен с истинско съдържание.